Пенсионерите са най-добрите клиенти на кооперативния пазар
08.11.2021

Айтозлии приключиха със зимнината,
бурканите с компоти, камби, пиперки и домати вече са прибрани в мазетата. Сигурно затова и покупко-продажбите на кооперативния пазар рязко паднаха. Сега е сезонът на зелето и морковите. Тези, които все още не са сложили зеле в бидоните обикалят из пазара да търсят по-ниска цена и българско зеле. Зеленчукът се предлага на всички сергии, цената варира от 45 до 50 стотинки за килограм. И май, зелето е сред малкото стоки, които се търгуват в първите дни на ноември на айтоското тържище. Търговци и производители са единодушни – „работата падна”, което буквално означава, че айтозлии малко купуват. Кризата, безработицата и наближаващата зима, явно вече са сложили своя отпечатък и върху най-оживеното място в Айтос.
Спирам пред най-възрастният търговец на пазара.
Представя ми се като Тагара – така го знаели всички в Айтос, обяснява ми 80 годишният държелив старец. Всичко на сергията му е собствено производство – дюли, картофи, камби, арпаджик, лук, тикви и мед. Питам го дали е пчелар и как е тази година добивът от мед?! Тагара вдига усмихнат поглед и ми отговаря като стар библейски мъдрец „Видяла жабата, че коват вола и си вдигнала крака”, а после ми обяснява, че „сума хора напълнили баирите с роеве, ама нищо не изкарали”. С една дума – много пчели, но малко мед от тях.
 „Пазарът е труден”, оплаква ми се още Тагара и отчаяно констатира, че от честния труд няма прокопсия. „Хората не купуват, нямат пари. От 18-то число започват да дават пенсиите, от 23-то до 25-то число на месеца – горе-долу бива. От 25-ти до 7-ми е пълен фал. Ако ти кажа, че днес до обяд съм с три лева оборот, няма да ми повярваш, нали?! Не мога да си платя и бензинът и дремането тук. И кокошки гледам, вдигнаха фуража, а сега яйцата – от скъпи, по-скъпи ми излизат.”, разказва ми Тагара. Научавам още, че 12 години се е „тровел” в завода /Нефтохим/, стигнал до VІІ разряд, а получил пенсия от 92 лв при Иван Костов.
Иначе, възрастният айтозлия не спира да се труди – пчели, зеленчукова градина, кокошки. Нищо не купува от магазина, само олиото. И за хляба си е помислил. Със зърното от рентата е решил и въпросът с насъщния – всяка сутрин си го доставя с купон. В „затвореното си натурално стопанство” Тагара се чувства по-сигурен. Вече не се интересува дори от „вечния” въпрос - дали ще му повишат пенсията?
Оставям Тагара със скромната му пустееща сергия. Наоколо търговците са изпонасядали на столовите и търсят с поглед клиенти. Десетина души щъкат из пазара, но само оглеждат.
Часът е точно 12 по обяд.
Пред мен жена купува връзка праз на цена от лев и двайсет.  „Какво да ти кажа?! Дойдох за праз, огледах доматите, но ми се виждат скъпи.”, кратко и ясно обяснява дамата на средна възраст, и само допълва – „сега да не вземеш да ме напишеш във вестника”. Обещавам /макар да не виждам причина/ да запазя името й в тайна и тръгвам по сергиите да разбера, какви са цените, които страскат айтозлии. Установявам, че връзката праз се търгува и по 2,00 лв, в зависимост от бройката. На едно място откривам 10 бр. за по 1,50 лв, и по-малки връзки за по 80 ст. Картофите са евтини от 50 до 80 ст. - за най-едрите. Намирам ябълки по левче, лев и петдесет, корнишоните са рядкост и държат цена от 1,50 лв, тиквите се продават за по 50 ст килограма. А  доматите наистина са скъпи, при това македонски – цената им е от 2,00 - 2,50 лв и малко се търсят. Червеният лук се търгува на айтоския пазар за 1,20 лв, „водния” е на същата цена. В сезона си, дългата ряпа е по 1,50 лв за кило, кръглата –  по1,30 лв. Хората се спират и пред морковите – 1,20 лв е килограмът, връзка каревиз пък струва от 50 до 80 стотинки. Не мога да преценя много ли е или малко, но констатирам, че килограмът на белия фасул е 2,80 лв.
Все още се търсят зелени камби за туршия /червени вече няма/ - цената им е от 80 ст. до 1,20 лв за най-едрите. Зелени чушки „върхари” можете да купите само за 50 ст., по месестите са с цена лев и двайсет. Къдравото зеле не сменя цени от месец – 1,20 лв., връзка пресен лук върви по 30 ст., арпаджикът – от 1,20 до 1,50 лв. Чесънът?! Чесънът бие рекордите – 8 лв е килограмът му, гъбите са по 4 лв, зелените домати по 70 ст. Виждам и последните за сезона малки дини – продават се за по 50 ст. Връзката магданоз е на същата цена. Дюлите са скъпи и са рядкост – търгуват се за 2 лв килото.
Банани почни никой не купува – от край време държат цена от 2,30 лв.
Та това, горе-долу е пълната ценова картина
на айтоското тържище. Според търговците, причината за слабия алъш-вериш не е в цените, а в доходите на хората. Няма логика, но е истина - кратката ми пазарна визита показа, че тази есен най-добрите клиенти на кооперативния пазар са тъкмо хората с най-ниски доходи - пенсионерите.
В объркано време живеем…