ОБЛАСТНИ ЕКСПЕРТИ И ФЕРМЕРИ ОТ АЙТОС В ДИАЛОГ ЗА ПРОМЕНИТЕ И ПРОБЛЕМИТЕ В ЖИВОТНОВЪДСТВОТО
15.11.2021
На информационна среща с животновъди в четвъртък в Айтос, която беше последна от поредицата срещи с животновъди и тютюнопроизводители в област Бургас, бяха Лидия Станкова – Директор на Областна дирекция „Земеделие”, д-р Галина Петрова – Главен директор на Главна дирекция „Аграрно развитие” в Областната дирекция, която освен административни функции, пряко се ангажира с проблемите на животновъдите, д-р Петър Пачев – Началник на отдел „Здравеопазване на животните” в РВМС – Бургас, д-р Тодор Тодоров – официален лекар и Радостина Димитрова – Началник на Общинска служба „Земеделие”. Експертите запознаха присъстващите с последните промени в два закона и две наредби – Закона за животновъдството и Закона за пчеларството и наредби №4 и № 44, свързани пряко с дейността на животновъдите. „Промените касаят изисквания, свързани с конкретни срокове. Затова още след публикуването на тези промени, стартирахме информационна кампания във всички общини на областта. Ще обсъдим не само промените, но и проблемите в сектора. Ако не можем заедно да решим тези проблеми, ще направим предложения, за да бъде успешна понататъшната ни съвместна работа”, каза г-жа Станкова при откриване на срещата. Тя представи анализ на състоянието на животновъдството в община Айтос, изготвен от Общинската служба „Земеделие” – Айтос.
ЖИВОТНОВЪДСТВОТО В ОБЩИНА АЙТОС В ЦИФРИ
В община Айтос се развива главно млечно животновъдство, като най-застъпена порода е черно-шарено говедо. Наблюдава се тенденция за увеличаване на отглежданите животни. Разглежданият в анализа период е 2006-2010 година.  През 2010 г. броят им е 2 753. В същото време отчитаме намаляване на броя на животновъдните ферми – от 640 на 516. За сметка на това се увеличават стопанствата с над 10 броя крави и към 2010 година те са 16 – в тях се отглеждат 27% от общия брой крави в общината. В резултат от кризата в земеделието, средният млеконадой и по-нисък – 2612 литра от фуражна крава.
Овцевъдството е също важен поминък на населението, като основният начин на отглеждане е пасищното овцевъдство. Най-застъпената порода е синтетична популация „българска млечна”. Отглеждат се и много други местни породи. Има само едно стадо от черноглава плевенска овца с 470 броя животни. Тенденцията сочи увеличаване на броя на отглежданите животни – овце майки от 16 500 през 2006-та, на 19 800 броя през 2010-та. В същото време намалява броят на овцефермите – от 713 през 2006-та, на 626 бр. през 2010 г.
В козевъдството – отглеждат се по две-три кози, главно за мляко и месо за задоволяване на семейни нужди. Има драстично намаляване на броя на животните от 3000 на 1326 бр. в посочения по-горе период.
В свиневъдството също се наблюдава рязко намаляване на броя на отглежданите животни, дължащо се на обезлюдяване и застаряване на населението в селата. Отглеждат се предимно дворен тип животни за консумация от домакинствата. Броят на свинете през 2006-та е бил 3200, а през настоящата година – 760.
Традиционно за община Айтос е домашното птицевъдство – има само една голяма ферма за производството на яйца и няколко малки, които отглеждат бройлери. Данните показват, че броят на отглежданите птици е далеч под възможностите на общината. Тук се отчита влиянието на факторите, които влияят както на животновъдството, така и на земеделието като цяло – пазарните - високите цени на фуражите, ниските изкупни цени на продукцията, както и технологичните фактори.
Животновъдството в община Айтос, така както и навсякъде в област Бургас, се развива изцяло в частния сектор, като преобладават дребните стопанства от дворен тип. Към момента, фермите с над 10 бр. крави са 16, с 35 броя крави – една,, с 50 броя овце – 61 ферми, 1 яйцеферма с 30 хил. кокошки-носачки. В първа група са категоризирани 6  ферми, втора група на територията на община Айтос – няма, в трета група са 510 броя ферми. От животновъдите 110 са регистрирани по Наредба №3 и 70 от тях са кандидатствали по схемите за подпомагане на животновъдството. В община Айтос има асоциация на млеко- и месопроизводителите.
ПРОМЕНИТЕ В НОРМАТИВНАТА БАЗА – ВЪЗМОЖНОСТ ДА СЕ ИЗРАВНИМ С ЕВРОПА
Д-р Галина Петрова подробно представи пред животновъдите от общината промените в четирите основни нормативни документа. Промените в Закона за пчеларството са малко, но много съществени, стана ясно от експозето на д-р Петрова. Абсолютна е забраната за пренасяне на пчелни майки и рояци, без ветеринарномедицинско свидетелство за здравословно състояние и без сертификат за произход от развъдна организация. По-сериозни са промените в Закона за животновъдството. Тя са свързани с отговора на въпроса: кой  животновъден обект е лично стопанство и кой животновъден обект е ферма? В Закона ясно е дефинирано и кой е собственикът на животновъдния обект. Всеки животновъден обект трябва да има един собственик. Целите са две – да е ясно кой е отговорен за здравословното състояние на животните и кой подлежи на финансово подпомагане по мерките по Програмата за развитие на селските райони. Собственикът на животновъден обект трябва да има специализирано селскостопанско образование. Ако няма такова, има възможност да наеме човек с необходимия ценз. Ако и това е трудно – би могъл сам да се обучи или да изпрати друго лице на обучение. Две са организациите в Бургаска област – Областна служба за съвети в земеделието и Институт по земеделие – град Карнобат, които са получили правото да обучават стопаните по Мярка 111 от ПРСР.  Обучителните курсове са с продължителност 150 часа, в рамките на 19 дни и тридневни, които могат да се ползват от земеделските стопани, желаещи да кандидатстват по Мерките агроекологични плащания по ПРСР. Пътните, дневните и нощувките са за сметка на обучителната организация.
Наредба №44 е за ветеринарно санитарните изисквания към животновъдните обекти. Според нея, всеки животновъден обект трябва така да е построен, че да отговаря на изискванията на Наредбата за хуманно отношение към животните. В този документ се коментира какво е „лично стопанство”? В него се отглеждат три едри преживни животни и техните приплоди до 1 година, 10 овче или кози-майки с техните приплоди до 6 месеца, 5 свине за угояване, 150 възрастни кокошки, 100 бройлера или до 10 зайкини-майки. По-сериозни са изискванията за фермите със екстензивно производство, но отглеждащи свине за пазара – необходима е доста ограда, дезинфекционна площадка, пръскачка с дезинфекционен разтвор за дезинфекция на колите, които превозват живи животни и фураж, помещение за труповете на умрелите животни, постоянни отровни точки за гризачите, както и обособено помещение за персонала.
Друг важен момент е възможността фермите да ползват вода от собствен водоизточник, стига тази вода да има лабораторни показатели, които да отговарят на изискванията на Наредба №9 за качеството на водата, предназначена за битови и питейни нужди. Всяка ферма трябва да има контейнер, на който да е изписано „специфично рискови материали” – всичко, което животновъдите отделят за лична консумация, след като заколят животното. Този контейнер трябва да се заключва и това изискване е съгласно Регламентите на ЕС за превенция, борба и илквидиране на спонгиформни енцефалопатии по животните /луда крава при говедата, скрейпи при дребните преживни животни/
Наредба №4 за производство, търговия и съхранение на сурово изкупваемо мляко е глътка въздух за стопаните. Тя отлага изискванията към фермите, които България трябваше да е постигнала до 2009 г. Тя облекчава както млекопроизводителите, така и млекопреработвателните. Млекопреработвателните ще имат все още възможността да преработват краве мляко от втора и трета категория с предварителна термична преработка. До края на годината, микробиологичните показатели на кравето мляко от 300 хил. общ брой микроорганизми в милилитър мляко, да станат 200 хил. През следващата година от януари до декември – от 200 хил. общият брой на микроорганизмите трябва да стане 100 хил. Това е отлагане на изискването във времето и дава възможност на животновъдите да подобрят хигиенните условия при които се добива млякото. Акцентът е поставен върху хигиената на млеконадоя, обучението на персонала, съхраняването и превозването на млякото. До края на 2011 г. животновъдите трябва да положат сериозни усилия в тази посока.
ЖИВОТНОВЪДИТЕ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ЖИВОТНОВЪДСТВОТО
Животновъдите благодариха на Лидия Станкова и на експертите, за това, че на място са информирани за важните и съществени промени в нормативната база. Те успяха да споделят с тях и сериозните проблемите, пред които е поставено днес българското животновъдство, и в частност Айтоското.
Според Павлета Стоянова, която е сред малкото млади дами в Айтос, избрали да поемат по трудния път на животновъдството, проблемите в сектора са единствено финансови – скъпи фуражи, скъпи лекарства, ниски изкупни цени на млякото. „Изискванията за ферма – първа категория са високи, а цената на млякото е същата като на втора категория. Не се оплаквам от мандрата – дават ни редовно парите, от дълго време работим с „Блидниг Зах” – Шиварово.
Павлета споделя страховете на собствениците да инвестират във фермите, защото възвращаемост на средствата няма. „Минимум 10-20 хил. лв трябва да се вложат. Какви са гаранциите, че това не са пари, хвърлени на вятъра. Нашата ферма е първа категория - нека ни плащат като за първа категория, не като за трета и пета. Така или иначе млякото от всички категории се смесва. Приемат го на категории и още в момента го смесват. А разлика в цената на млякото между първа и втора категория няма – само изискванията за фермите са различни”, оплаква се младата жена.
Калиопа Петрова също гледа крави от години и е още по-песимистично настроена. „Последно през август предадохме мляко, не го даваме вече, защото не ни плащат. Пресушихме кравите. Нашата ферма е трета категория, ние сме отживелица вече.”,  казва Калиопа. С млякото хранели телетата и си произвеждали сирене за свои нужди. „Цената на  литър мляко за трета категория е 32 ст. – не стига че е ниска, но и с месеци не ни изплащат парите. Сами си произвеждаме фуража, сами си гледаме кравите и средствата пак не стигат да покрием тока и лекарствата. Не влагаме вече пари във фермата – не сме сигурни, че ще получим пари от млякото, откъде да дойдат приходите?! А знаете ли колко трудно се намират работници в животновъдството?! Почти абсурдно е.”, споделя още проблеми на семейната ферма Калиопа.
Валентин Касабов е председател на сдружението на животновъдите в Айтос, но му е трудно му е да формулира проблемите в бранша. Защото не са един и два. И защото има достатъчно проблеми със собствената си ферма. „Кандидатствах за първа категория, не можах да се класирам. Моята ферма е трета категория, в Айтос втора няма. Имах 32 крави, в момента са 11. Както продължават нещата така, на път съм да остана без крави. Имам много проблеми – моята ферма е в регулацията на населеното място – за да я изкарам трябва да купя място. По новия закон, новата ферма трябва да е с план, което предполага, че ще има нужда от пречиствателна станция, водоснабдяване и електрификация. Това ще ми излезе толкова много пари, че и всичките крави да продам, няма да мога да я направя. Точно затова считам, че колегите дори и да искат да оцелеят, това няма как да се случи.”, разказва Касабов. Питам го защо животновъдите не се сдружават, за да преодолеят заедно трудностите? „Не е невъзможно, но българинът трудно се доверява на друг човек. На теория е възможно, но не виждам как би се получило на практика. Ще стане нещо подобно на бившите ТКЗС-та, нещо като национализация на доброволни начала. Пък и ние животновъдите останахме малко.”, казва айтозлията.
Искам да разбера от моите събеседници, какви са преференциите за животновъдите, сравнено с гилдията на едноличните търговци. Вкупом ми отговарят – никаква. „До миналата година осигуровките бяха по-малко, сега няма никаква разлика. На равни начала сме. Как да спазим новите европейски изисквания да изнесем фермите до 2011-та? С какви пари да го направим?”, отговарят ми на въпроса с въпрос.
Според Касабов българските животновъди имат опит, но са свикнали някой да отиде при тях на място и да им каже – „ти това нещо не го правиш както трябва, направи го така и така, за да отговориш на изискванията”. Според него повечето от животновъдите не са достатъчно информирани за закони, които действат поне от три-четири години. Питам го не трябва ли с тази задача да се заеме точно сдружението, което той ръководи?! Касабов не бяга от отговорност, даже многократно настоявал за откриването на офис на сдружението в Айтос. Когато обаче, въпросът допрял до плащане на наем, всички в един глас решили, че офис не е нужен.
Със 100 се е увеличил броят на кравите в община Айтос през т.г. , сочи статистиката.. Според животновъдите, обаче, това не означава, че животновъдството отбелязва някакъв „разцвет”.  „Това са хора, които са си взели по една-две крави. Сега, по Коледа като ги изколят, броят им пак ще падне”, уточняват стопаните.
До сега в общинската администрация и в общинския съвет не е постъпвало писмено искане за отреждането на терен за изнасяне на фермите, научи още „НП”. Дори да се стигне до такова решение, теренът със сигурност няма да е водоснабден и  електрифициран, което предполага сериозни инвестиции от страна на животновъдите. Според администрацията, добре е айтоското сдружение да имат ясна визия за това какво иска да прави и да посочи мястото, което е най-подходящо за новите ферми. От там нататък никой друг, освен самите фермери, не е длъжен да поеме грижата за благоустрояването на терените.