Вход


ЯЗОВИРИТЕ НИ СА НАРЕД, НО ДЕЦА СЕ ПЪРЗАЛЯТ ОПАСНО НА ЗАЛЕДЕНИЯ ЯЗ. „ПАРКА”!
08.02.2022
- Г-н Рачев, колко са язовирите на територията на община Айтос и колко от тях са потенциално опасни?
- Общият брой на язовирите на територията на общината е 42. От тях, два са потенциално опасни – яз. „Парка” и язовира в с. Съдиево.
- Кой стопанисва потенциално опасните?
- Язовир „Парка” е собственост на общината и е даден под аренда на Ловно-рибарското дружество „Сокол” – Айтос. Язовирът в Съдиево се стопанисва от Водно сдружение „Съединение” - гр. Българово. По Закона за водите, ако има сформирано водно сдружение, Общината е длъжна да му го предаде за стопанисване. Сдружението се грижи за него.
В какво се изразява тази грижа?
- На арендаторите, с договор им се възлагат изцяло задълженията по поддръжката на елементите на язовира. Имаме и два язовира, които са частни.
Два са дадени под аренда, два са частни – кой се грижи за останалите 38 язовира на наша територия?
- Останалите са собственост на Общината, но се предоставят за ползване на арендатори. Собственик на един от язовирите е Държавно лесничество – Айтос. В договора с арендаторите се залагат клаузи, които ги задължават да се грижат за техническото състояние на язовирите. Това е по отношение на задълженията.
Кой осъществява контролът?
- Що се отнася до контрола, който се извършва по изправността на язовирните съоръжения, това се прави от експертите от Басейнова дирекция със седалище град Варна, от „Напоителни системи”, от бившата „Гражданска защита” – сега „Пожарна безопасност и защита на населението”, заедно с представители на Общината. Два пъти годишно – веднъж напролет и веднъж през есента се извършват проверки и се дават предписания. През годината се извършват текущи проверки за изпълнение на предписанията. Комисия, в която участват представители на всички по-горе изброени институции, констатира неизправностите и в предписанията си поставя сроковете, в които те трябва да бъдат отстранени.
- Какви бяха последните неизправности, които трябваше да се отстранят на язовир „Парка” и кой плаща ремонтите?
- Последно, заради теч, сменяхме съединението между тръбата на основния изпускател и крана. Ремонтът беше основно със средства на ЛРД – Айтос и с помощ от Община Айтос.
- Има ли някакви предписания за язовира в Съдиево, които не са изпълнени?
- Не, няма такива. Грижата за поддръжката и изпълнението на предписанията е или на собственика, или наемателя /ако има такъв/ или на Водното сдружение. В случая, ВС „Съединение” държи и двата язовира в Съдиево 1 и 2.
- Кой от тях е потенциално опасният?
- Големият язовир – Съдиево 1. В момента Съдиево 2 е празен.
С какъв воден обем е яз. Съдиево 1?
- Основният му обем е 3 200 хил. кубика. Той е три пъти по-голям от яз. „Парка”.
Това е много вода – добре ли е укрепен?
- Когато говорим за язовирните съоръжения, важно е да обясним какво включва това понятие. Това е първо състоянието на язовирната стена – да не е обрасла с дървесна и храстовидна растителност откъм мокрия откос, да има „каменна броня”, да няма улягане по нея, пукнатини и т.н. Вторият елемент е преливникът – неговото състояние е много важно, защото това е съоръжението, което отвежда придошлата вода т.н. „висока вълна”. Ако преливникът не е достатъчно уширен и удълбочен и с необходимите параметри, става опасно отвеждането на тази висока вълна. От там, тя може да започне на „прехвърля” язовирната стена и да станат поражения. Другият елемент, който трябва да е в изрядно състояние е изпускателния кран, за да може максимално да се развива и да сваля нивото на язовира. От тук вече идват и предписанията на контролните органи – да има „ниво”, което за всеки язовир е различно, но като цяло е в рамките на 2-3 метра под нивото на кота „преливник”. Целта на язовирите освен за напояване е и предпазна – защото можете да си представите какво ще се случи ако го няма язовира? Високата вълна ще премине безпрепятствено през населените места.
- От кои реки се пълни яз. Съдиево 1?
- Водите са водосбор от три землища - отчитат се скатове води. Тръгват от землищата на с. Мъглен с. Пещерско и с. Дрянковец. Тези води се вливат в яз. Съдиево 1.
- Извън проверките на комисиите два пъти годишно, кой наблюдава язовирите?
- Всеки язовир има охрана, която следи за нивото и състоянието на съоръжението.
- Ако пазачът или арендаторът се отнасят несериозно?
- Селските кметове също имат задължението и отговорността за язовирите, които са на тяхна територия. Те също упражняват контрол. Ние не можем да се оплачем, че кметовете на нашите населени места не упражняват контрол. Те са много съвестни и периодично извършват контрол на нивото на водата и състоянието на елементите на язовирите.
- Има ли Община Айтос надежди средства за ранно оповестяване на бедствия и аварии?
- При нас системата за оповестяване е сирената. Във всяко едно населено място има сирена. Това е сигналът за бедствие.
От къде тръгва сигналът за бедствие?
- Пазачът на язовира, след като установи, че има някакъв проблем по стената, преливникът, или, че идва голяма вълна, той е длъжен да уведоми кмета и дежурния в Община Айтос, да уведоми и наемателя. При необходимост, населението се информира за съществуващата потенциална опасност по местното кабелно радио.
- Имате дългогодишен опит, как преценявате здравината на язовирните стени на двата рискови язовира в община Айтос?
- Състоянието им е добро. Те редовно и системно се контролират. По договор грижата се поема изцяло от тези, които ги стопанисват.
Ще поемат ли двата язовира безпроблемно водите от топенето на снеговете напролет?
- Два са факторите – водата да е под нивото на преливника и второто е – преливникът да е в добро състояние. При нас те са налице.
- Изпуска ли се вода от язовирите в момента?
- В момента – да, крановете са отворени с цел да се поддържа нивото.
- Каква е оценката Ви за арендатора на яз. „Парка” -ЛРД?
- Добре се справят, грижат се за язовира и правят всичко необходимо за безопасността му. Но искам да обърна сериозно внимание на факта, че през този сезон, яз. „Парка” замръзна. Много често немалки групи от деца и ученици вървят и се пързалят по леда. Освен това, взимат камъни от скалната „броня” и ги хвърлят по леда, което уязвява стената. Влизат навътре в язовира, което е много опасно за живота им. Ледът може да се пропука и да се случи най-лошото. Обръщам се към родителите да осъществяват контрол и да не допускат подобни „разходки” по леда, защото това е сериозна заплаха за живота на децата им. Звънят ни разтревожени граждани, които са били свидетели на подобни „детски” игри. Още веднъж апелирам към родителите – нека да предупредят децата си – язовирът е дълбок цели 18 м. Заедно с общинските полицаи, РУП – Айтос и охраната редовно контролираме замръзналия язовир, но в случая най-важен е родителският контрол.
- Как ще коментирате идеята язовирите да станат публична държавна собственост?
- На общините беше вменено да поддържат язовирите – без финансов и човешки ресурс за тази цел. Истината е, че приходите, които идват от арендаторите са несъизмерими с разходите за осъществяване на ремонтите и поддръжката им. Въпреки това Община Айтос добре стопанисва язовирите на своята територия. Идеята, те да станат публична държавна собственост е добра, стига да има ясен регламент, кой ще контролира състоянието им и кой ще изпълнява предписанията на контролните органи. Но това тепърва ще се решава.

На 09.02. 2012 г., етвъртък, в 10,00 часа, кметът на Община Айтос Васил Едрев организира среща с всички арендатори и наематели на общинските язовири и с кметовете на населени места. Срещата е по повод писмо на Областния управител и Басейнова дирекция за набелязване на мерки за недопускане на критични ситуации.