Тръгна подписка срещу мъглявото бъдеще на общинските болници
27.01.2022
Във вторник /26.01./ на пресконференция на МЗ стана ясно, че застрашени от затваряне са 21 болници в страната. За радост, МБАЛ ЕООД – Айтос не е този „черен” списък. Това, обаче, все още не означава, че Айтос се е разминал с т.н. преструктуриране на лечебните заведения. В айтоската болница с основание се питат що е то преструктуриране? Какво означава „лечебно заведение за долекуване” и какви са крайните намерения за бъдещето на общинските болници? И как така някой се „заиграва” с правото на болнична помощ на близо 3 млн.българи? Това са въпросите, които държат в напрежение болничната гилдия вече месеци наред. Защото проблемът стои не само пред айтоската, но и пред всички общински болници.
В началото на тази година, липсата на информация за бъдещето на болничните заведения доста успешно се съчетава и с дезинформация от страна на някои медии. Тези дни в националния ефир прозвуча една лъжа, която умишлено или не, накърнява авторитета на айтоската болница. В лековат репортаж беше казано, че през м.г. в болниците в Айтос и Поморие са преминали общо 2000 пациенти. Истината е, че през 2009-та, само МБАЛ – Айтос е имала 4400 пациенти по здравна каса. Сигурно забелязвате, че цифрите са доста различни.
Най-сериозният проблем на реформата е, че изискванията на здравната каса и министерството не са съобразени нито с мащабите на  общинските болници, нито с размерите на отделенията в тях, каза за „НП” д-р Светлана Янакиева – лекар във Вътрешно отделение и общински съветник. „Във вътрешно отделение на айтоската болница леглата са общо 27, но разделите на вътрешната медицина са толкова много, че според изискванията, там трябва да бъдат назначени около 15-20 лекари. Това е разточителство, което нито една нормална болница не може да издържи.” Д-р Янакиева не е оптимист, пред вид куриозите, заложени в най-новите условия за оцеляване на болниците. По една от пътеките – белодробни болести, се изискват двама специалисти, а по-друга – доста по-тежка – дихателна недостатъчност, изискването е за един. „Това е парадоксално. Предполагам, че е някаква грешка, но пък никой не я оправя”, чуди се лекарката и признава, че заради високите критерии, в Айтос не може да се работи и по пътека бъбречни болести. „Болницата в Айтос няма да бъде закрита, но ще имаме доста орязани пътеки, което ще доведе до намаляване на дейността й.”, твърди още д-р Янакиева. Мнението й споделят всички лекари в айтоското лечебно заведение.
Това ще е като бавно „зариване на огъня”, твърдят още медиците. Държавните пари ще отиват в големите градове и във „високотехнологичните болници”, а общинските „ще долекуват”. Без достатъчно средства, общинските стационари постепенно ще свиват дейността си и в определен момент - някой лесно ще докаже, че съществуването им е нецелесъобразно. Така най-общо изглежда реалистичната перспектива за малките общински болници. И никой, там „горе” не отчита факта, че за обикновения айтозлия 30-те километра до Бургас са доста дълго и скъпо разстояние.
Не е случаен фактът, че Националното сдружение, което обединява всички български общини, излезе с декларация, с която изразява тревогата си от „принудителното изваждане на общинските болници от системата на здравеопазването.” Общинските болници обслужват една трета от населението на страната, при това с минимална част от финансовия ресурс, събран от всички здравноосигурени. Голяма част от пациентите идват от труднодостъпни райони със застаряващо население и с висока безработица. Точно тези граждани ще претърпят двоен удар, защото, за да ползват болничната услуга, те ще трябва да изразходват допълнително средства за транспорт и да загубят работно време, се казва в декларацията на НСОРБ.  В нея пише още, че смисълът на реформата е в това, всеки български гражданин да може да получава еднакво по качество лечение. „Действията на ЗК и МЗ през последните дни, за съжаление, по никакъв начин не предлагат подобно решение. Липсата на ясна информация за последващи стъпки и налагането на критерии, които пораждат появата на „новаторски” практики за отдаване на дипломи под наем, водят до появата на сериозно напрежение – не само сред общините –като принципали на лечебните заведения, сред лекарското съсловие, но и сред гражданите,”смятат кметовете на общините в България.
Целият този хаос, наречен реформа, изправя пред проблеми не само общините, в които болниците остават без договор със ЗК, но и тези, в които сериозно ще бъде намален финансовият ресурс, заради драстично по-малкото клинични пътеки, които Касата ще финансира. А това ги обрича на още няколко месеца агония и в крайна сметка – на фалит. Така че на Айтос му остава надеждата да не попадне в числото на тия, последните. Макар че „новият здравен проект” май, готви еднакво бъдеще за всички общински болници.
МБАЛ-Айтос изцяло подкрепя и застава зад декларацията на НСОРБ, каза за „НП” управителката д-р Гюлнар Хабил. В момента, в Айтос върви подписка в подкрепа на декларацията, подписват се медици, болнични служители, граждани. Размножени са списъци за подписката и в 16-те села на общината. Ако айтозлии искат да подкрепят декларацията и да осъдят „геноцида” срещу общинските болници, могат да го направят в Центъра за услуги и информация на гражданите /ЦУИГ/, където медиците са оставили ксерокопия на декларацията и списъци за подкрепа.